Skype — Уикипедия

скайп

Skype

Skype (произнася се и се чете скайп ) е приложен софтуер за чат. VOIP телефония и видеовръзка. Чрез нея може да се осъществи телефонна връзка от различни електронни устройства, като компютър. мобилен телефон. телевизор [1]. игрална конзола и т.н. до други такива устройства или стационарен телефон.

Има възможност и за осъществяване на видео връзка. От 2003 г. насам потребителите на Skype се увеличават с два милиона годишно. Софтуерът на скайп е създаден от естонците Ahti Heinla. Priit Kasesalu и Jaan Tallinn.

Компанията е основана от шведa Никлас Зенстрьом и датчанинa Янус Фрийс. В момента програмата е собственост на компанията Microsoft.

Съдържание

Анализ на програмата [ редактиране | edit source ]

На конференцията Black Hat Europe 2006 е представен анализ на програмата от Филип Бионси и Фабрис Декло: [2]

• Системата представлява напълно децентрализирана peer to peer мрежа, за разлика от повечето подобни програми, които използват технологията клиент-сървър .



• Програмата използва похвати, затрудняващи декомпилирането и дебъгването (в резултат се затруднява създаването на програми, използващи комуникационния протокол на Скайп и хакерски програми)
  
  
  
  
  
  • Програмата се самомодифицира след зареждането си в паметта, като по-голямата част от нея е криптирана с RSA алгоритъм.
  
  
  
  

  
  
  

  • Декриптираната програма съдържа приблизително 300 контролни суми. всяка от които се изчислява чрез нестандартен полиморфен алгоритъм. Стойностите на някои от тези контролни суми определят адреса в паметта, откъдето продължава изпълнението на програмата. Крайната контролна сума се изчислява чрез RSA алгоритъм.
  
  
  
  • Програмата засича за колко време се изпълняват някои нейни подпрограми и ако това време превишава определен интервал, приема че към подпрограмата е включен дебъгер и прекратява нормалната си работа (запълва всички регистри на процесора със случайни числа и прави преход към случайна страница от паметта).
  
  
  
  
  
  
  

  
  
  




• Скайп генерира постоянен мрежов трафик дори когато потребителят не я използва, защото понякога пренася чужди съобщения и разговори.



• Програмата Скайп изпълнява безусловно всяка команда, подадена и? по Скайп протокол.



• Възможно е да бъде създадена паралелна Скайп мрежа чрез подмяна в програмата на вградените RSA сертификати.



• Незащитеност на комуникацията: налични са ключовете за декодиране както на собствена, така и на чужда комуникация.









• Има открити грешки в програмата (възможност за препълване на буфер ), което може да позволи неоторизиран външен достъп до компютъра и изпълнението на произволни команди.



• Мрежовата комуникация на Скайп трудно може да бъде ограничена, защото изглежда като обикновен HTTPS трафик.



• Няма начин да се гарантира, че в програмата не се съдържа „задна врата “, позволяваща неоторизиран достъп до компютъра.

През януари 2008 г. друг изследовател, Avif Raff, оповестява нова уязвимост в Skype, позволяваща неоторизиран достъп на външни лица върху компютъра от името на потребителя, който е стартирал Skype. Това включва стартирането на произволна друга програма и показване на прозорци от името на Skype. [3]. По-късно, през януари, се появи информация, че немската полиция възнамерява да пусне в употреба софтуер, които легално да следи разговорите на потребителите [4].

Новата версия 4.0 е много по-добра от предишната.Има доста разлики в интерфейса и по начина по който работи. От 10.05.2011 софтуерът е собственост на технологичния гигант Microsoft.

Вижте също [ редактиране | edit source ]

Бележки [ редактиране | edit source ]

Външни препратки [ редактиране | edit source ]